Загадката на Нил

Още от древни времена географите се питали:
От къде започва Нил? По въпроса къде са изворите му съществували различни мнения и легенди.
Древният географ Херодод се опитвал да реши тази загадка. Самият той бил на реката и първи от гръцките пътешественици потеглил нагоре по течението и. Достигнал първият голям праг при гр. Асуан. Херодот не успял да отиде по-нататък и се върнал обратно. Той непрестанно разпитвал всички срещани знаещи и просветени хора за началото на реката. Но както по-късно пише: "...нито един от тези, с които беседвах, нито египтянин, нито либиец, нито елин можаха да ми кажат нещо по този въпрос..."
Оттогава още много столетия Африка пази тайната на най-дългата река в света. Много експедиции се връщали безславно, но въпреки това давали научни знания за долината на реката. Все по-голям ставал интересът към загадката на Нил.
През 1768г. англичанинът Джейм Брюс от крайбрежието на Червено море успял да навлезе надълбоко в Етиопия. Той потвърдил вече полузабравените открития на гръцките и португалските пътешественици, че от високото Арисинско плато, от езерото Тана води началото си реката Сини Нил - един от двата клона, от които се образува могъщият Нил, оросяващ земите на Египет. ТАка на картата се появил Сини Нил.

Автор: Божидар Милев

Откриването на Езерото Чад

Там където най-голямата пустиня на света - Сахара, граничи с природната област Судан, е разположено езерото Чад. Вероятно още в древността са имали някаква представа за него. На картата, съставена от Птолемей през второто столетие от н. е., на мястото, където е днес Чад има изобразено голямо езеро, наречено Нигрити, и вливаща се в него река Нигер.
Минавали векове и географите все повече опознавали природата на Африка, но за Нигрити никой не си спомнял, а за река Нигер се чували противоречиви слухове. Необходимо било най-накрая да се изясни където са изворите на реката, откъде тече и къде точно се влива. С тази цел за вътрешността на Африка се отправяли много експедиции. В една от тях участвали пътешествениците Диксън Денхем, Хю Клапертън и Уолтър Аунди.
Тази експедиция била проведена през 1822 г. Началният и пункт бил град Триполи на Средиземно море. Участниците следвали посока юг по петнадесетоградисовия меридиан, и постепенно пресекли пустинята Сахара. Труден бил този почти хилядакилометров тримесечен преход. Горещите нагрети пясъци под нозете, палещото слънце над главите, безводието и внезапно връхлитащият пустинен вятър самум били постоянни спътници на смелите пътешественици.
На 4 февруари 1823 г. Денхем, Клапертън и Аунди станали първите европейци, достигнали до езерото Чад. В този ден Денхем пише в дневника си: "Пред нас, примерно на миля разстояние, блестейки в златистите лъчи на обедното слънце, се разстила голямото езеро Чад. Сърцето ми бие силно. Аз реших, че това езеро е ключът към голямата загадка, която се стремим да решим." Предположенията на пътешествениците обаче не се потвърдили. След като измерили езерото и го нанесли на картата, станало очевидно, че то няма никаква връзка с река Нигер.
Тази най-голяма река на Западна Африка така и не била достигната от тримата пътешественици. Но независимо от това откриването на езерото Чад доказало, че р. Нигер не принадлежи към неговия басейн, което също било важно събитие в географските изследвания.

Автор: Божидар Милев